Блатен тъжник (Filipendula ulmaria)Цветовете на това растение са едни от най богатите на естествени салицилати (аспириноподобни субстанции) с противотемпературно, болкоуспокояващо и противоревматично действие. Действа и нервноуспокоително (според някои нови данни 2 пъти по-силно от валерианата). Билката също така стимулира хормона на радостта.През 1838. италиански професор първи е произвел салицилова киселина, както от цветните пъпки на изящния блатен тъжник, така и от кората на върбата (Salix alba). През 1899 г. фармацевтичната компания Bayer произвежда ново лекарство наречено аспирин, произлизащо от старото ботаническо име на блатния тъжник (Spiraea ulmaria).блатния тъжник е силен антисептик (нещо като билков аспирин).

В средните векове растението се е считало за превъзходно средство при заболяване на ставите. Въз основа на свои и чужди наблюдения Leclerc (1935) счита, че блатният тъжник е едно от най-добрите помощни средства за получаване на диуретичен ефект.

Лечебно действие: Билката действа пикочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при неврози, стрес, ставните форми на ревматизъм, при задръжка на течности в организма, възпаления на пикочните пътища.

В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др.

Жълт кантарион – (Hypericum perforatum) Това е една от най-употребявани и полезни билки. Събира в себе си цялата слънчева енергия, въздейства веднага на целия организъм. Помага при депресии, умора, първи признаци на простудни заболявания. Той отваря сърцето на човек, съединява душата, разума и тялото в едно цяло.

Лечебно действие и приложение.. Главната съставка на жълтия кантарион е хиперицина, който помага за облекчението на слаба до умерена депресия. Хиперицинът е в червения пигмент на растението и изглежда, че инхибира моноаминовата оксидаза (МАО) и разстройството на мозъчните нервопредаватели а също така и повишава серотонина инхибитор. Според Ж.Картър в "Чудото на оздравяване" последни изследвания откриват и че хиперицинът е по-слаб антидепресант отколкото цялостния есктракт на растението, намеквайки, че общата смес на химикалите в растението вкл. ксантогенати и флавоноиди са също важни и в полза на фармакологията. Съставките на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект, противоглистно действие. Жълтият кантарион от дълбока древност досега е една от най-често употребяваните и изключително полезна билка. С изолирани от нея съставки или извлеци са получени препарати за лечение на голям брой страдания. Забележително добре се повлияват възпалителни заболявания и смущения на храносмилателните органи – язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника, остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария и др.

Противовъзпалителното, адстрингентното и ранозаздравяващото действие се проявява така също и при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавиците. Флавоноидите, които съдържа билката, й придават капиляротонизиращ ефект, действащ при много заболявания, придружени с кървене, възпаление, отоци и др. – хемороиди, обилна менструация, ревматизъм, колити, изгаряния, възпаления на венците и на устната лигавица и др. Флавоноидните съставки подобряват сърдечната дейност, като разширяват кръвоносните съдове на сърцето, засилват съкращенията му, леко повишават артериалното налягане и действат диуретично – точно затова дрогата влиза в състава на много препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания (особено атеросклероза, нарушения на кръвообращението); изгаряния, възпаление на пикочния мехур, ревматизъм и др., полезна е и при депресия и неврологични оплаквания, както и при изтощение след тежко боледуване. (Успокояващото действие се засилва при комбинация с хмел.) В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия.намалява тревожността, антидепресант (подпомага поддържането на душевно равновесие), успокоява нервната система, подпомага възстановяването на лигавиците (регенериращо действие), астрингентно действие (уплътнява тъканите и намалява секрециите), противовъзпалителен ефект.

Приложение при заболявания: възбуденост, нервност, леки до средно изразени нервни депресии, например по време на менопауза, нервно изтощение. Жълтият кантарион се използва също при свръхнапрежение, безсъние, колики, нощно напикаване при децата. При клинични изпитания е установено също, че подобрява познавателните функции, повишава нивото на интереса и активността. Поради регенеративното си и противовъзпалително действие се използва при наличие на язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Валериана(Valeriana officinalis) За медицински цели се използват корените и коренищата на растението, което съдържа до 3,5% етерично масло, изовалерианова киселина, борнеол, борнеолови етери от мравчена, маслена и оцетна киселина, сесквитерпени, редица алкалоиди (валерин), гликозидни съединения (валерозиди), дъбилни вещества и други. Терапевтичното действие е присъщо на целия комплекс от вещества на растението. Валерианата притежава седативно, транквилизиращо, спазмолитично, успокояващо действие, оказва положително регулаторно влияние върху работата на сърцето, включително и на механизма на автоматизма и неговата проводяща система, подобрява коронарното кръвообращение и спомага за понижаването на нивото на артериалното кръвно налягане. Притежава сънотворен ефект, подобрява качеството на съня, включително и при лица, страдащи от безсъние и превъзбуда, не предизвиква усещане за сутрешна сънливост. Стимулира процесите на жлъчоотделяне и секреторна функция на стомаха и задстомашната жлеза. Прилага се при нервна възбуда, безсъние, мигрена, неврастения, психастения, вегетоневрози, заболявания на сърдечно-съдовата система, съпроводени от спазми на коронарните артерии и тахикардия, климактерни нарушения, бронхиална астма, невродермити, тиреотоксикоза. Използва се с други средства при заболявания на черния дроб, спастични състояния на стомашно-чрения тракт.

Хмел (Humulus lupulus) Използват се шишарките на хмела като лечебно средство. Шишарките съдържат до 1,7% етерично масло, 5 до 20% горчиви вещества

Лечебно действие: Успокояващо (седативно).Установен е добър лечебен ефект при безсъние, климактерични проблеми, уратна литиаза. В народната медицина шишарките на хмела се използват и за поставяне във възглавници на които се спи. Хмела намира широко приложение и в пивоварната промишленост.

Лавандула(Lavandula angustifolia) Използват се цветовете и полученото от тях етерично масло.

Действие: Има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Лечебно действие и приложение: Нервно-успокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно. Има и диуретичен ефект който се дължи на терпинеола, а останалите действия - главно на етеричното масло. Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена. В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.

Маточина (Melissa officinalis). Растението притежава добре изразени седативно, спазмолитично и карминативно действие. Нервно-успокоително, болкоуспокояващо, противоспазматично, хипотензивно, апетито-възбуждащо, подобряващо функциите на храносмилателните органи действие. Прилага се при заболявания от нервен произход (ускорено сърцебиене, сърдечна невроза, неврастения, повръщане на нервна почва, мигрена, полова възбуда, гръдна жаба). Листата на маточината се употребяват при виене на свят, главоболие, високо кръвно налягане, за усилване на зрението, регулиране на нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата.